Никоя част от този блог не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на Авторите на съобщенията и коментарите, публикувани тук.



събота, 15 септември 2007 г.

КАКВО ЛИ Е ПЪК ТОВА?

"Здравей, *****!

Искам да споделя с теб нещо много лично. Това, което ще прочетеш по-долу са впечатленията ми от пътуването из Странджа и Стара планина... Ето ти поредната ободряваща мотивационна „порция”:

С известно забавяне осъществявям плана си за „зареждане” в Енерго-информационните центрове на територията на България. По странен начин всичко се подрежда при мен. Колкото съм по-балансирана и привидно бездейна, толкова по-невероятно чудни неща ми се случват.

Мислила ли съм някога, че ще мога да общувам с нестинарката в мен? Едва ли. Знам, че мога да общувам с огъня, но да Го усетя през чуждо непознато тяло, ПРЕЧУПЕН през друго женско съзнание? Е, Случих го, докато почивах край морето. Нещо ме възпря физически да премина по „огнената Пътека” – прозаичен факт: бях с чорапогащник. Огромно разочарование! От Себе си. На това място няма да се върна.

И тъкмо да се порицая за непредвидливостта, чувам съпруга ми да казва: „Я по-добре потренирай първо вкъщи. Ще ви заведа на Боянското ханче и там ЩЕ БЪДЕШ нестинарка! Рече и отсече. Така категорично и от раз формулира моята мисъл-мечта ... Тук ще ти поясня нещо за Него: той е толкова силен, мощен Българин, със Здраво патриархално мислене и е изключително ревнив към мен и дъщерите ни! ... И изведнъж не само не ми се присмя за „чудовищното хрумване” ... Той 100 % вярва, че ще го направя! Само беше загрижен да не се нараня... Бях потресена от факта, че вече не само аз му чета мислите. ТОЙ СЪЩО ГО МОЖЕ!!!

Защо ти пиша тези подробности? Щом той го може, защо и другите българи да не опитат? Трудно е само в началото. Да разбереш себе си, да даваш най-доброто, на което си способен, да развиеш потенциала си, да разгърнеш талантите си... Прекрасно е! Живея в този смутен „сегмент” на Безвремието и съм в Епицентъра на Нещо. Инстинктът ми подсказва, че пак не бъркам. НЕЩО ЩЕ СЕ СЛУЧИ... Случва се ... Случвам го!..

После ще мисля защо точно Аз, защо точно Сега...

Следващата магия беше вчера. По-точно бяха 2 или 3. Зависи какво разбираме под „Магия”.

Първо в пощата: Скапах компютъра, на който работех днес. Уж беше най-мощният и бързият, а като почна да забива ... Едва отговорих на личните съобщения – и то с огромна мъка и зверско чакане. А като реших да пусна „нещичко” във форума – „запуши”!!!

Е, мен това отдавна не ме стряска. „Лаптопа” ми 2 пъти гърми (а е на 8 месеца), редовно „шашкам” машините в цеха, за уредите вкъщи и някакви си там ел. крушки няма да ти казвам как побесняват. Явно съм презаредила `акумулаторите`. Моите хора са ми свикнали на странностите. И също се зареждат, а аз им „доливам” само. В момента съм се „нафрашкала” до връх. За какво ли ми е нужно толкова енергия и тази сила? Ми пак ти казвам – Нещо ще се случи! Е, аз се оглеждам.

Второ: При цялото ми дистанциране от нови контакти, ПОСТОЯННО ми се „лепят” все усмихнати и позитивни хора. Ето и сега, пиша ти от кафето в хотела на фона на Quin – ПЕЯТ ЗА ШАМПИОНИТЕ! А пък аз пускам на всеки българин по един топъл лъч и една огромна доза Надежда. Искам да разбера Колко сме българите? Е, ако ме потърсят лично – ще спечелят. Магнит съм, Избраннико! За Доброто в Хората. Никакво манипулиране, никаква обработка – просто Усмивка В ОЧИТЕ МИ.

Трето: След Странджа качих моите (семейството ми) на Стара планина. Така, както си пътувахме към Старата ни столица , кривнахме до ... Котел. И намерихме центъра и ... Мощни вибрации, много българско, много земно и ... Тангра слезе при нас! Пълна Магия. Моите не разбраха, аз Го усетих. ... ЕДИН ПАНТЕОН, 2 дървета - Хармония и ЖАРАВА. Зазвучахме на една вълна ... Много древна и много Българска.

Питах се, и сега, след Това, какво Още можем да Случим?!?? Защото денят бе неслучаен (17.09): Вяра, Надежда, Любов, Родени от МЪДРОСТТА. Те ни отведоха до ... Целебния бук! Не съм знаела, че го има. Не съм го търсила. Както каза моята Принцеса: „ ... Мамо, Той ни извика”. Да, "****** ", намери ни и ни извика Той, Тангра. Детето ми знае много малко за нашия Бог. За нея това е ново усещане. Ами значи ... й е дошло времето. Да научи.

... Катерихме някакви чукари с джипа. Никой не промърмори, че е гладен и жаден (а ни чакат в Търново „на маса с чаши”) и че уйдисват на поредната ми глупост. Продължавахме със скорост 1к.с. – силата на белия жребец ... Нужно ли е да ти казвам, че 1-2 км преди дървото изскочих от колата и продължих пеша? Без грам колебание и размисъл. Тичах нагоре по сипея. Атмосфера – неописуема! Въздухът трепти. Бях в прегръдката на Вселената. Без птички , само крещяща ТИШИНА!

... Чаках ги при Дървото. Сляхме се с Вечната Целителна сила ... от прадедите ни. Четири Български Души общуваха с ... БЕЗВРЕМИЕТО.

Там, при Дървото си помислих за теб, "****** ". Не съм те виждала, не съм чувала дори гласа ти. Само се върнах и „пуснах” Вълната ти и пратих топъл слънчев лъч към ДУХА ти. Може и да си го усетил, знам ли каква е била Волята на Тангра ... Ако не съм те открила, значи е още там.

Много СИЛА имаше в Дървото. Поисках му Просветление и Здраве за себе си. Исках подкрепа за да продължа по Пътя.

Исках Успех за всички Българи. Исках благополучие за Родината. Исках ...

Е, помечтах си на воля. А имам навика да сбъдвам Мечтите си. Поне до сега беше така. Искам го и занапред.
***
... Това беше Вчера. И вече получавам първите „порции”. Сега, докато ти пиша ми позвъни Неслучаен човек – ще я видиш. Парадоксът тук е, не че е жена и в паспорта й не пише „българка”. Но, ... ще видиш Уникат, Енигма ...

Четвърто: ... Има ли смисъл да губя време в описване на вече преживяното? Така пропускам новите изживявания. Много е наситен денят ми.

Сега тръгвам съм Царевец – ще отворим очите и на Малката фея за „Каменното небе” от злато.

Приготвям се. За всичко, което ми пред-стои.

А другата събота съм ... в Рила.

Пак ще ти пиша.

Разкажи ми и ти нещо за себе си. КАК тече твоето време?

ЛЕМС"

П. П. Горното "откровение" е писано от мен на 17.09.2004 г. и адресатът му е човек, с когото работих по Себеразбиране и Себепознание година, че и повече май (по изрично негово желание и напълно безкористно!!!) . Подкрепих го и финансово в една МЛМ-пирамида (струваше ми към 500 лв тая авантюра) и накрая ... той ми лепна етикета "агент на Золотов".

За напразните ми усилия понесох наказания от Водача ми - с пълно право!!!
--------
Сега, от дистанцията на времето, разбирам колко безсмислено е било да си губя времето, да се напрягам и да влагам Всичките си знания и Умения за подобна ... предателска душица.

По изключение ще му пожелая нещо не дотам позитивно: Колкото си прав, "*****", толкова и ... да щастливееш.

ВЪПРОС-ОТГОВОР

петък, 14 септември 2007 г.

АКТУАЛНО

ЗА ПЪТЯ НА ВОИНА
(според учението на толтеките)

Има много и различни начини за човешко поведение в естествена среда – когото си в обкръжението на себеподобни. Когато си сам обаче и си обкръжен от опасности и Тъмнина имаш само един път – Пътя на воина.
В друг материал дефинирахме четирите природни фактора по пътя на воина. Тук ще се спрем на това КАК да ги използуваме на практика.

Животът е една огромна система от взаимоотношения и затова нашето благополучие, щастие и успех зависят както от умението ни да участваме в тези взаимоотношения, така също и от заобикалящия ни свят.
И така ...
1. Инициирайки акта на беседата, човекът се впуска `в лов` на яснота. Яснотата или трезвата мисъл са в тясна връзка с изкуството да слушаш: получаване на информация, подбор на думи, мълчание.
2. По-нататък следва действието: подплатено с инициатива, насочване и съответстващия метод.
3. Да пристъпиш към практическо действие е редно чак след като се вслушаш в сърцето си. Именно затова питаме: Пътят ти има ли сърце? Ако има – значи това е добър път, ако няма сърце: пътят е „за никъде”.
Вслушвайте се в собствените си думи, а и в заобикалящия ви свят. Светът около нас непрекъснато се старае да ни учи, да ни показва пътя, да ни подскаже как да преодолеем житейските ситуации. Ти си длъжен да дадеш своя отговор на живота – като мислиш И със сърцето си.
4. Вече стана ясно че това, което ни е нужно като знание във всеки конкретен миг е в нас самите. Знаем също и че непрекъснато получаваме наставления. Тук влиза и изкуството „да си спомняме” – т. е. Във всеки от нас някъде надълбоко живее чувството, способно да ни подскаже кое е истина и кое – лъжа. (б. пр. "Интуиция")
5. Следващата стъпка е практическото действие (сталкинг) и то извършвано по такъв начин, че да донесе полза не само на нас, а и на опонента ни като резултат и на неговото участие.
6. За да съумеете на видите `реалната` ситуация трябва да се научите да бъдете самовглъбени, концентрирани и спокойни, т.е. да се научите да гледате на ситуацията просто като свидетел (неутрални). Това ви позволява да се абстрахирате от средата, да се освободите от типичните си реакции и всеки път да постъпвате по различен начин, - т.е. да овладеете изкуството на „целенасочването”. По такъв начин стъпка по стъпка човек се доближава до желаната цел и мечтата му се материализира (наука).
И след като установихме, че целият ни живот е сбор от взаимоотношения и в същността си представлява „Игра”, редно е да споменем какви са тези дефинирани правила. Ще се спрем на някои от тях, които според нас са особено важни за пътя на воина: .
* Живей пълноценно – тук и сега! Във всеки миг давай най-доброто от себе си.
* Не прави предположения и не си позволявай да затъваш в страхове!
* Помни, че Ситуацията винаги е неутрална спрямо теб: бъди концентриран и спокоен. "Интуицията" сама ще ти покаже кое е най-доброто решение в дадената ситуация.
* Смей се! Животът е Радост! Научи се да виждаш делата си и постъпките на другите такива, каквито са в действителност - глупост.
* Помни: Времето ти на тази земя е ограничено! Не знаеш дали в следващия миг смъртта няма да те застигне. Единствената ти опора е „Силата” на твоя избор. Прави всичко тук и сега по най-добрия познат ти начин.

преведено от руски сайт

ПРЕКРАСНО 2

Здравейте, ******!
Искам да споделя с Вас това, което събуди в мен "аватара ви" и цялостното Ви присъствие във форумите тук. Мъничко "моделирах" - представих си как препускате на бял кон в гората. И ето какво написах.
... Удоволствие е да гледаш препускащ кон. Хармония, устрем, могъщество, Сила, гордост, непокорство и ... ПОЛЕТ!
Към какво? Към Свобода и независимост.
По-съвършено може да бъде само, ако картината е допълнена с човешко присъствие. Не какво да е, а на момиче! Волна ездачка върху млад жребец препуска из гората! Вълшебно е! Има магия - магията на единството и обичта. И свободния избор да си РАЗЛИЧНА!
БЪДИ!

... Небе, звезди, гора, река. Момиче, ръж, ветрец и кон.

Последна лятна нощ. В очите ти блести сълза, сърцето ти е свито.

Очакваш есента? И ... Тропот на копито прекъсва тоз вълшебен миг на сладка и заслужена почивка. След дълъг ден и шеметен галоп ти спря при мен – водица да отпиеш и челото да охладиш. Не своето – на Коня. Той буен е и своенравен. И бърза все напред, напред, напред... И в мраз и в пек , през каменни реки препуска в надпревара с Теб. Кой е по-бърз или по-силен? Ти, Той, вятърът, Земята... или Небето? Аз виждам ви като ЕДНО ВЪЛШЕБНО и СТРЕМИТЕЛНО единство на СИЛА, СМЕЛОСТ, СВЕТЛА ВЯРА. Вий всички сте ЕДНО СЪРЦЕ и Разум и Душа - КОСМИЧЕСКА и ЗЕМНА.

ТИ неведнъж си падала ... изхвърлена от стремената, дали от вятъра или от Него. И ударът не беше лек. Нима уплаши се тогава? Не! Ти Поиска и получи сила от майката-Земя и вдигна поглед към ... Небето. А там бе Вярата и Мъдростта. Видя ли ме? Аз бях до теб.С протегнати към вас ръце. Не ме потърсихте. И по-добре – ти беше Сила в слабостта на Майката-Природа...

Здравей, ******!

Добре ли мина демонстрацията? Успя ли да събереш сили от Святото място? Чу ли Конника? Малко ми домъчня за теб.

Четох няколко пъти последното ти писмо. В него ми направи впечатление думичката-предател : „ЗАСЛУЖИЛА”. Размисляла ли си някога от къде идва? И за кого се отнася? За + СЛУГА!!! По` ти отива друга дума, действена = ИЗ-ВОЮВАМ, за+ ВОЮВАМ ... Какво ще кажеш за тази ми хрумка? Я го прати по дяволите тоя плазмодий! Ти не си нито за слуга, нито си за господар. Ти самата си ... Амазонка! Гази` ги наред недоносчетата сбъркани! Щом не са ти на нивото – ЧАО. Така мисля аз. Ако съм прекалено рязка – разсърди ми се. Ще го приема без обида.

Не виждам в нещо да си сбъркала. Само си преценила неточно гадината и си му дала нещо, за което не е дорасъл и не заслужава! За него – АМИН! И не се наказвай – нямаш грешка!

То и в приказките хубавите неща се случват ... чак на третия опит! Ми да! Само че, условието е да не се откажеш и обезвериш след втория неуспех. И да се отърсиш от Обидата! Времето е и ТВОЕ. Направи го свой съюзник, а не – враг.

Друго, по-важно нещо има в писмото ти – срещата ти с ангелчето-второкласничка. Почти успях да си ви представя. Вълшебна гледка. Това момиченце ти е направило най-добрия подарък – УСМИВКА И добра ДУМА. Ти си срещнала МЪДРОСТТА в НЕВИННОСТТА на тази мъничка фея на ДОБРОТО! Тя те е съпроводила до Твоето училище – на живия ЖИВОТ! Живея го, ******, всяка секунда и всеки миг изпълни със смисъл и действие. Хленченето е за слабохарактерните, без значение е от кой пол са. Ти не си от тях! Сигурно и Албена ти е казала същото, нищо, че не говори с езика на хората? Така ли беше? ...

... Чух ви двете в здрача... Разговаряхте без думи – само поглед и ... пръхтене и едно ... пламтящо чело. Тук се разделихме преди време. Аз останах – да ви чакам. Пак да видя теб и Коня искам днес, сега. Елате ...

Силни ли сте, или малко поизчерпани от срещата ви с Вечността?

Вярвате ли, че ще бъде Утрото по-мъдро от вечерта?

Обадете се, обични символи от плът и кръв. Как наричат ви – епични? Не, ****** и Албена ви зоват.

Все на път, на път, на път...

Все препускате из нашта славна и изстрадала земя

И навсякъде развявате древните ни знамена

Искам да ви видя и усетя устрема ви в Полета на смелостта

Искам като вас с Огъня на смелите да се заредя...

........................

Желая ти прекрасна Слънчева седмица, ******!

Силвия

СМЯНА НА ОБРЪЩЕНИЕТО

Благодаря ти, "СИНЬО ДЕТЕ"! Ако не си против, занапред именно така ще се обръщам към теб, Царю:"СД". Приемаш, нали? Ако гафя с тая фриволност - дай знак и мигом ще махна темата.

Добре е, че не се познаваме с теб лично. И е супер, че в твое лице се прояви за пореден път позабравеното МЪЖКО ЧУВСТВО: "джентълменство". Прощавай за чуждицата, но в момента нищо друго не ми хрумва, за да опиша поведението ти в лайняната ситуация, която аз провокирах, а ти взе в нея "Страна". Точно както преди 5 месеца едно друго "хлапе на години, но Мислещ Човек" не спря Вътрешния си повик за АКТИВНОСТ : за да тържествува Справедливостта - поне доколкото ние, "работещите" с не повече от 10% процента по Себепознание-Ум-Интелект можем да я разберем/осъзнаем .
Точно както преди 21 месеца това сториха още 2-3 Български Души ...
Още веднъж: Благодаря ти!

Не си единствен, "СД": доста сте дори в нета такива БЕЗУМНО надарени създания с БЪЛГАРСКИ ГЕН И САМОСЪЗНАНИЕ, но малцина от вас се афишират и ... СИ ЗНАЯТ ЦЕНАТА - Собствената и тази на Дарбите си.
Аз имам щастието да ви привличам ли, как да го нарека - констатирала съм го и съм споделила констатацията със събеседници ... трябва да ровя им хилядите писма, написани от мен до ... който ме е потърсил - независимо по какъв повод или с каква молба. Но не това е важното, а ... ЧЕ ВИ ИМА!!!

БЪДЕТЕ!!!
:)

четвъртък, 13 септември 2007 г.

"СМЕШНА" РЕВОЛЮЦИЯ!

Ей туканка шъ са баталиите занапред! Словесните, разбира се.
И кой знае, може накрая да се окаже, че СМЕХЪТ е и Достойно Оръжие за Родените победители.

Засега сме трима потенциални участници.
Още желаещи да се включат има ли?
Нека да пишат, но да не се чудят що на секундата не им се публикуват коментарите - легам, а друг освен мен не може да дига "ембаргото". Тва си е да си домакиня - връткаш шалтерчето и .... тъмнина.
Сабахлем, кат отворя "плисирани" от ВЕЧНАТА МИ УСМИВКА очички, ще намяткам всичко пристигнало. Естествено, ако е по темата и не .... а не! Тука ще пишат смехоранчовци - начи което не им харесвам, ще го маркирам със звездичка! Баси бродериите може да се пръкнат, но .. тогаз ПО ТЯХ ЩЕ ГАДАЕМ ... и ще се кискаме!

"КВСС"

ТОВА Е ПРЕКРАСНО!

* * *

Вървях през гората в полусенките на мрака и чух грохот на битка. Побягнах натам и видях всички човешки армии, на една прекрасна поляна осеяна с цветя. Те стояха строени с бойно снаряжение и чакаха. От север дойде конник с два меча, от юг - друг с черен топор, от изток - с окървавено копие, а най-накрая от запад дойде конник с боен чук. Макар и несравнимо по-малко на брой, в погледа на четиримата Безсмъртни се четеш решимостта им да си тръгнат само с кървава победа. Защота армиите зад тях бяха от ... от вече мъртви. Човеците знаеха, че разделени не ще могат да удържат победа, сляха се като огромно море от светлина в един велик огромен войн. Същото сториха и четиримата Безсмъртни. И тъй двамата гиганти - черният и белият, се биха с часове, разсипаха прекрасната поляна, мястото на тяхното рождение! Защо беше нужно това? За дълг и чест, за победа над злото, за власт над душите, за насищане на собствената им омраза?

Защо се случи това? Защото беше загубен центърът и те останаха извън своя ин-ян баланс, защото жън-ай не се сля с дум-ай... Защо не се роди ум-ай? Гигантите не можеха да живеят заедно, едните бяха твърде добри , другите - твърде зли, без да Знаят, че в мрака има светлина и в светлината - мрак. Всяка нощ свършва с утро, всеки ден със залез...

Тръгнах назад, нямах сили да бягам, Страхът беше изпил всичко.

Писък на сокол! Следвах го безкрайно дълго. Той ме отведе до извора на живата вода: беше кацнал на габър. Аз опрях гръб на вековен дъб и зачаках... И той ми проговори. Слушах със затаен дъх. Разказа ми за мен... Каза че съм велик, каза че съм съвършен... Защо ли не можех да повярвам?... Каза че съм Самосътворения: "Отвори ума си, отвори сърцето си!... Като гледаш виждай!... Като слушаш - чувай!... "

Как се вижда в мрака? А ако очите ти са изтекли и ти вече си сляп? Ако вече е дошъл денят, изгревът? Как да чуя песента на птиците, как да я позная като не съм я чувал преди това? Как да усетя със сърцето си, като е препълнено с толкова мръсотия?... Питах него ли, себе си ли?... Но соколът чу, а може би усети със сърцето си и изрече: "Отговорът е в теб. Защо не го виждаш? Забрави това което ти пречи, остави го да върви по пътя си"... Господи колко е страшна светлината, ако щастието е непознато усещане!... Но прекомерната светлина също ще изгори очите ти!

След това ми разказа за Самосътворения. Каза че това съм аз, че това е той, че аз и той сме едно. Не разбрах. Каза че всичко това е само в главата ми, че всъщност всичко е светлина, енергия и ако се насочи в обратна посока става мрак, но пак е енергия... Каза че всичко е в ненарушим баланс, може за момент, един миг или милион години едното да е има временно надмощие, но ще дойде Другото и ще възстанови баланса. Това е така защото всичко се слива в един единствен миг. Времето е циклично...

Каза още, че можем да застанем на пътя на светлината, но тя ще ни изгори и ще премине през нас, защото всичко е енергия и се подчинява на законите на Самосътворения. Можеш! Но душата ти ще стене, както стене въздухът, когато светкавицата свърже небето със земята.А ако не - ще те заобиколи и ти ще останеш изолиран и ще пропаднеш в Себе си като в черна дупка...

- Назови Го, назови Самосътворения!

- Назови Го ти! - каза соколът .

- Йехова!

- ... А аз ще кажа Шамбала.

- ... Дао.

- А аз ще кажа Тангра!

Името е символ – няма собствено значение, но все пак носи вибрация, а всичко е енергия в различни вибрации. Някои думи са по силни, други са направо магически. Йехова е богът на сляпата земя, Шамбала е небесното провидение, Дао е Пътят на живота, Тангра е всичко това. Нека бъде Тангра. Да бъде ТАНГРА!

След това ми раказа за бъдещето - първите земни кълнове ще се огънат под собствената си тежест, ще се задушат от собствения си боклук. Какво по-лесно след това за небесните хали да грабнат златната ябълка?.. Но и те паднаха. Те всъщност искаха не златната ябълка, а лозницата - плодовете на земята! Това ще стане защото е било... Трябва да стане - за да се пречисти Земята! Ако не стане ще умре! Животът й е във вашите ръце. Управлявайте го без да властвате над него!

Заплаках с кървави сълзи за така обичната ми земя, за всичко което трябваше тя да изтърпи! Изплаках всички сълзи, които бях отредил за другите. Не остана омраза, страх, завист, злоба; не останаха сълзи, но имаше Светлина!!! Тогава от безкрайното небе се спуснаха двойка орли и ме въздигнаха сред звездите. Почувствах се лек, като че ли бях звезда и като че ли светех. Давайте светлината си на земята - нека освети пътя и на някой друг Странник!

... Изгревът дойде. Звездите отдавна се скриха, а аз все се реех нагоре, нагоре - към слънцето. И то изгори тялото ми. За да се родя наново ... от Огъня. Спуснах се по един лъч и се гмурнах в планинско езеро, къпах се сред кристалните му води и чистотата им проникваше в мен. Бях все така лек, а лъчите на слънцето преминаваха през кристалното ми тяло и образуваха слънчеви зайчета! Излязох от водата и усетих топлината на земята. Сякаш краката ми потъваха чак до центъра й, сякаш се бях слял с Нея... Дълго вървях през гори и поля. Слях се с тях, слях се във Вечния кръговрат на Живота. И няма Смърт. Аз умирам за да живеят други. Аз ще живея в другите. Такава е съдбата на воините. Така е и в Природата – така е и при гадинките, щъкащи по земята. Навсякъде виждам любов и светлина.

Смърт няма!

...Край едно поточе на една поляна при мен дойдоха и седнаха двамата ми неродени сина. Те ми дадоха сабля и кон. Казаха че копието ще намеря по пътя си.

Сега вървя по пътя си, сега съм войн на Небесния огън-багатур, войн на Тангра-колобъръ! Макар и в началото по Пътя си ... Вървя. Не знам до къде ще ме отведе. На мен не е дадено да знам бъдещето. Засега. Просто следвам сърцето си. Не е важна целта, а Пътя по който ще стигнем до нея.

Орлите кражът над мен, соколът още е в гората при извора на Живота - такава е съдбата му: да проправя пътя на Светлината

....Някъде по Пътя ми се присъедини куче. Много дни изминаха и много мина покрай тях. Веднъж кучето се отклони (кривна) от пътеката и с втурна навътре в гората. Последвах го и го видях - лаеше срещу двамата гиганти в смъртната им схватка. Изтощени, на предела на силите си, те продължаваха Битката. Зачудих се: Как се бяха озовали тук? Защо с неистова страст Продължаваха да се търкалят в калта?

Исках да спра това безумие, за да не разсипват света и себе си. Не мога да убия единия или другия, трябва да ги помиря! И тогава изведнъж разбрах: Аз съм единият, а срещу мен е другия ми Аз. Аз съм Живота, баланса, Светлината, Щастието, а срещу мен е процес - борбата, нещастието, злобата дисбаланса и ... ние сме в Баланс! Дали да си тръгна, дали да се бия? Нито едното, нито другото! Слей се със тях, нека се уравновесят! Ще ги търся - те ще бягат, те ще ме гонят - аз няма да помръдна, те ще ми мислят злото - аз няма да го приема...

Слей се със злото, за да се роди вселенския баланс! Дай му свободата да избере: да приеме светлината и да еволюира в нея, или да умре в собствената си глъч .

Защото Те не са зли - просто още не са готови да бъдат добри! И ти ще имаш своя избор - да се присъединиш към злото, но ще устоиш ли? Здрава ли е саблята ти, бърз ли е конят ти? .... Няма значение кой по кой път ще поеме - Така се ражда Вселенскияг баланс, светлината, енергията, вибрацията, жън-ай и дум-ай раждат ум-ай. Полярноста, която е била родена от единството сега се връща към него. Костенурката захапва опашката си.

....................................................................

Дали Това е моето копие? Някога почувствах - сега Виждам и мога да покажа на други как да Почувстват. Ако са готови.

Такава е и Еволюцията. Човекът започва своята еволюция като животно - без да осъзнава своята същност („овен”). Продължава пътя си като животно - роб на своите нагони, страсти и агресивност („телец”). Разбира, че в него живеят две души, две енергии - земна и космическа или божествена („близнаци”). Спира, съзерцава и размишлява („рак”). Започва борба със животинска сила („лъв”). Борбата се увенчава с победа (крилатата „дева”). Тогава вече се постига равновесието между дух и материя („везни”). Започват да му се разкриват мистични тайни („скорпион”). Разбира, че всичко е движение и енергия („стрелец”). Добива мъдрост с рога на изобилието („козирог”). Осъзнава, че е част от космическият Дух и върху него се изсипва космическата енергия („водолей”). Добива съвършенсво, приема кръговрата, овладява енергиите и разбира безсмъртието и истината („риби”)...

Тук умирам... Не - тук се раждам...

Каква е разликата, какво е значението как ще го представя - сега съм!

Ще вървиш ли до мен?

Тази импресия публикувах в края на 2004 г. в стария форум на "Движение Воини на Тангра"След изрично поискано от мен и ПОЛУЧЕНО разрешение от Автора. Аз само редактирах дребните неточности - правопис, пунктоация, абзаци...

Той беше един от вас.
Вече не пише.

П.П. Изрових окончателната редакция на импресията - с акцентите, одобрени от автора. Предишното явно е било един от работните варианти. Моля за извинение. Бих искала да знам дали има разлика в усещането от прочита. Ако помните , де.


сряда, 12 септември 2007 г.

ПРОМЯНА В РЕГЛАМЕНТА

ПЪРВИ ИЗГОНЕН ОТТУК!

Както казва народа ни: всяко чудо за три дни.

Свободата на изказ и публикуване Е за всички, с изключение на Ангел Грънчаров от Ботевград. Достатъчно време му дадох да се изкаже, но освен лъжи и закани, а от тази сутрин и постнички псувни - нищо Умно и Идейно не написа.
Индивидът злоупотреби с гостоприемството ми и получава "ЧЕРВЕН КАРТОН" - Елтимире, ВЪН!

На изпроводяк му пиша само това: Ангеле, осра блога ми, но с това постигна само Моята цел: тотално се КОМПРОМЕТИРА.
***
Засега няма да трия нищо от коментарите му, нито ще ги скривам дори. Четете и Мислете.

П.П.1: Ха, сработи! Поздравления за създателите на "Шаблона" - "цедката" им спря бълвочите на Хистерика, заявил ми току-що некрофилските си наклонности - точно както снощи това стори клакьорчето му Мартин.
ДА ВИ СЕ ВРЪЩА!
Сряда, 2007, Септември 12 9:45
П.П.2: Мога, Ангеле! МОГА! Всичко мога - пукни се от яд! Нема повече да използуваш това пространство в нета за ТРИБУНА за простотиите си! Сряда, 2007, Септември 12 9:49
П.П. 3: Отново си в грешка, анонимни, известен вече на всички! Това тук не е сайт (като твоя бивш "Иван Иванич"), а "блог". Върви да сереш при Воините. Сряда, 2007, Септември 12 15:00
П.П. 4: Имената на провокаторите ти притрябвали, а? Ето ги: "Страх", "Параноя", "Комплекс за малоценност", "Егоцентризъм" .. и все в твоя дух, "плашещ се от Изобличение", "Воине" Грънчаров. Сряда, 2007, Септември 12 15:34

вторник, 11 септември 2007 г.

ЕТО МЕ

И още преди да прочета какво сте писали , докато ме нямаше, искам да ви благодаря, мои гости: - за АКТИВНОСТТА!
Ще погледна какво сте написали по съобщенията ми и ще отговоря. След мъничко.

И още за нещо искам да ви БЛАГОДАРЯ - ЗА ИНТЕРЕСА към ... инфото за единствения Администратор тук, т.е. към мен. Скъсали сте "профила ми" от зяпане.
Ма той засега си е "постничък", доста. Карай, в по-свободен момент ще попълня празните полета.
Направо ми е гадно, че още не мога да насмогна с новите , непознати ми още "врътки" в тая чудесийка - блога. И това ме навежда на Мисълта, че е крайно време да се стегна и да кача малко пдф-чета и джепе-ци : за да го наситя с Красота и "... Аромат на узряла ръж".

И така. Да видим какво следва:
Заварих 12 новички коментара (така ми "докладва" агентчето .. хи хи, става дума за оповестяването в Mail.Ru.Agent, а не на някое топлокръвно създание). И първото, което ще сторя е да им отговоря. Даже няма да надзъртам "някъде" си, че ... не ми се СКУЧАЕ.
Екшънът е тук и чака да се включа.
За малко си отдъхвам (10-15 минутки - докато пиша това съобщение), че днешният ми ден бе СУПЕР ДИНАМИЧЕН и Успешен, но също така и изтощителен.
.............................................
Накратко: Егати "Шарения ДЕН"! СУПЕР!

Питам се в момента: ЩО ВСЕ СЕ СПРАВЯМ? и даже се смея на песимизма, който ме заобикаля? И що все мен търсят, като има завързан казус или пък "дръпната" служителка на гише? Щото съм истерична ли? Щото не умея да задам точния въпрос и да си потърся правата? Или пък в друга плоскост: ЩО НЕ ПРАВЯ като повечето ми връстнички - да се тюхкам кат си гледам "бръчките " и целулита (както ме посъветваха съвсем наскоро тука - май снощи беше???) с отчаяние и яд на неумолимия ход на времето, календарното, не Космическото.
Карай. Нещо се улях в лиричното отклонение-Апотеоз на собствената ми "скромност".
Време е да се захвана за ... с ВАС.

Да видим кой е бил най-ранобудното ми пиленце.

;)

понеделник, 10 септември 2007 г.

За историята - докато не са я затрили отворковците

На кой са му слабинки нервите?

НИКОГА!

Видях темата "ЛЕМС", Мит или реалност ... и ето ви моя отговор:
НИКОГА Няма да призная нещо, което е ОТКРОВЕНА ЛЪЖА, само и само да ти угодя, "Ейтимире"!

ЕХАААААААААААА .... КЕФ!

За по-малко от 48 часа откак направих тоя блог доживях да ме ... "затапят"! Поздравления, уважаеми, "Царю" и Мартине! Имате "по едно" от мен ( уточнявам сиюминутно: имате за награда питие по ваш избор).


На вниманието на някой, пишещ СЕГА с ник Alhambra ...

... а преди това с: Leshnik, narzole и .... другите имена, които нямам в момента време да проследявам. Става дума за учестник в дискусиите от форума на "Движение Воини на Тангра".

Първо се извинявам, че още нощес не ти писах, но ми кръцнаха нета шибаняците - прословутата "грешка 678", която отстраниха току-що.

Не ти знам името, момко, но бих желала ДА СПАМИШ ТУК - в моя блог.


Докато не разбера/ми кажеш някакво друго, за теб ще използувам обръщението "лешник" , щото ми звучи най- .... най-неутрално да го наречем засега.

"Лешниче", Обещавам ти чистосърдечно следните 3 неща:
* Нито ще ти трия съобщенията, нито ще ги редактирам (последното не го знам - засега!!! как се прави тук).
* Няма и да бъда язвителна (много) спрямо теб и мненията ти, КАКВИТО И ДА СА.
* Ще те изслушвам/чета и ако имам "лек" за болежките ти ще ти го давам - все неща, които правех в Интернет, преди да ме набедят за ... знаеш каква.

Ето ти и отговора ми - обосновка на вече възникналия в теб въпрос "Що бе, джанъм"?
"оттатъка" пишещите са много леко дразними на някои теми, които засягаш. И ... ми ще го изпиша: в известна степен СА глупави, щом досега не разбраха, че има смисъл да те изслушат.
Вярвам, че ВСЕКИ ИМА ПРАВОТО НА МНЕНИЕ, но е тъпак, ако го КРЕЩИ на всеослушание и използува нецензурни думи. За подобни изказвания се приема, че са т.нар. спам и .. подлежат на "баниране". (Така че, Админите там са ПРАВИ.)

Приемаш ли предложението ми?

Сега нямам много време за писане - трябва да изскачам на работа. Щях някак да те потърся там, но ... разчитам, че вече има хора от четящите оня сайт, които надзъртат и при мен, та ... "ЩЕ ТЕ СВЕТНАТ"! за което им благодаря и ги подканвам - ПИШЕТЕ бре! Аз понекога не чета написаното, но ВИНАГИ му отговарям!

ЛЕК и Усмихнат ден ... на всички!
Слънчева седмица от мен!

;)



______________________________

неделя, 9 септември 2007 г.

На вниманието на "М.Х."




Към Георги Георгиев

georgi_nz писа: " Еврейко Мирчева - що мърсиш темата с присъствието си?"

Не ми се сили`, "чистофайнико"! ;)
По първото ти лайненце: Темата се "целеше" в мен и аз отговорих подобаващо. Два-три пъти Елтимир ми е пращал въпросните стихове с подтекст/кодировка/ НЕПОНЯТЕН ЗА ТЕБ, но разбираем за Мен. Даже и на сайта ги имаше, но не знам дали Админите не са ги разчистили.
И по втория ти екскремент: Нито капка еврейска кръв няма във вените ми. Доколкото знам има вероятност да съм с % черказка такава, но нямам писмени доказателства, а само разкази на пра-пра-баба, която е починала преди да се родя.


Имам кръщелно свидетелство за приемане в лоното на православната църква на 07.05.1989 г.
Още не знам как да го изтипосам тука, но ще погледна навсякъде в блога, ще открия как се качват пдф-чета и ... ще усвоя и това.
Ще пусна документа, заедно Кръщелното на тате и на мама (вечна й памет).

Мога да ти покажа и снимка от самия ритуал с Моето кръщене, че и други, на които АЗЪ съм кръстница на БЪЛГАРЧЕТА! Това обаче .. ще се забави - трябва да отскоча до къщата, че всички албуми от Предишния ми живот/брак останаха там.

Ако щеш ми вярвай, ако щеш -... продължавай да ръсиш спамерските си съобщения по повод произхода ми в сайта на Светлозар, с които доказваш само едно: БЕЗСИЛИЕТО СИ да ме обориш.

Ми то си е така: само с крякане - такъв резултат.

А за твое сведение само споменавам: в живота си не съм престъпвала прага на еврейски молитвен дом (синагога). Нито на джамия.

Ден Грее

БЛАГОДАРЯ ТИ, ЕЛТ!

ПОДРЕДИХ "ПЪЗЕЛА", Елт! Успях!
Крайно време бе, но НАВРАМЕ все пак.



НА СЛУЧАЕН "ПРИНЦИП"