* * *
Вървях през гората в полусенките на мрака и чух грохот на битка. Побягнах натам и видях всички човешки армии, на една прекрасна поляна осеяна с цветя. Те стояха строени с бойно снаряжение и чакаха. От север дойде конник с два меча, от юг - друг с черен топор, от изток - с окървавено копие, а най-накрая от запад дойде конник с боен чук. Макар и несравнимо по-малко на брой, в погледа на четиримата Безсмъртни се четеш решимостта им да си тръгнат само с кървава победа. Защота армиите зад тях бяха от ... от вече мъртви. Човеците знаеха, че разделени не ще могат да удържат победа, сляха се като огромно море от светлина в един велик огромен войн. Същото сториха и четиримата Безсмъртни. И тъй двамата гиганти - черният и белият, се биха с часове, разсипаха прекрасната поляна, мястото на тяхното рождение! Защо беше нужно това? За дълг и чест, за победа над злото, за власт над душите, за насищане на собствената им омраза?
Защо се случи това? Защото беше загубен центърът и те останаха извън своя ин-ян баланс, защото жън-ай не се сля с дум-ай... Защо не се роди ум-ай? Гигантите не можеха да живеят заедно, едните бяха твърде добри , другите - твърде зли, без да Знаят, че в мрака има светлина и в светлината - мрак. Всяка нощ свършва с утро, всеки ден със залез...
Тръгнах назад, нямах сили да бягам, Страхът беше изпил всичко.
Писък на сокол! Следвах го безкрайно дълго. Той ме отведе до извора на живата вода: беше кацнал на габър. Аз опрях гръб на вековен дъб и зачаках... И той ми проговори. Слушах със затаен дъх. Разказа ми за мен... Каза че съм велик, каза че съм съвършен... Защо ли не можех да повярвам?... Каза че съм Самосътворения: "Отвори ума си, отвори сърцето си!... Като гледаш виждай!... Като слушаш - чувай!... "
Как се вижда в мрака? А ако очите ти са изтекли и ти вече си сляп? Ако вече е дошъл денят, изгревът? Как да чуя песента на птиците, как да я позная като не съм я чувал преди това? Как да усетя със сърцето си, като е препълнено с толкова мръсотия?... Питах него ли, себе си ли?... Но соколът чу, а може би усети със сърцето си и изрече: "Отговорът е в теб. Защо не го виждаш? Забрави това което ти пречи, остави го да върви по пътя си"... Господи колко е страшна светлината, ако щастието е непознато усещане!... Но прекомерната светлина също ще изгори очите ти!
След това ми разказа за Самосътворения. Каза че това съм аз, че това е той, че аз и той сме едно. Не разбрах. Каза че всичко това е само в главата ми, че всъщност всичко е светлина, енергия и ако се насочи в обратна посока става мрак, но пак е енергия... Каза че всичко е в ненарушим баланс, може за момент, един миг или милион години едното да е има временно надмощие, но ще дойде Другото и ще възстанови баланса. Това е така защото всичко се слива в един единствен миг. Времето е циклично...
Каза още, че можем да застанем на пътя на светлината, но тя ще ни изгори и ще премине през нас, защото всичко е енергия и се подчинява на законите на Самосътворения. Можеш! Но душата ти ще стене, както стене въздухът, когато светкавицата свърже небето със земята.А ако не - ще те заобиколи и ти ще останеш изолиран и ще пропаднеш в Себе си като в черна дупка...
- Назови Го, назови Самосътворения!
- Назови Го ти! - каза соколът .
- Йехова!
- ... А аз ще кажа Шамбала.
- ... Дао.
- А аз ще кажа Тангра!
Името е символ – няма собствено значение, но все пак носи вибрация, а всичко е енергия в различни вибрации. Някои думи са по силни, други са направо магически. Йехова е богът на сляпата земя, Шамбала е небесното провидение, Дао е Пътят на живота, Тангра е всичко това. Нека бъде Тангра. Да бъде ТАНГРА!
След това ми раказа за бъдещето - първите земни кълнове ще се огънат под собствената си тежест, ще се задушат от собствения си боклук. Какво по-лесно след това за небесните хали да грабнат златната ябълка?.. Но и те паднаха. Те всъщност искаха не златната ябълка, а лозницата - плодовете на земята! Това ще стане защото е било... Трябва да стане - за да се пречисти Земята! Ако не стане ще умре! Животът й е във вашите ръце. Управлявайте го без да властвате над него!
Заплаках с кървави сълзи за така обичната ми земя, за всичко което трябваше тя да изтърпи! Изплаках всички сълзи, които бях отредил за другите. Не остана омраза, страх, завист, злоба; не останаха сълзи, но имаше Светлина!!! Тогава от безкрайното небе се спуснаха двойка орли и ме въздигнаха сред звездите. Почувствах се лек, като че ли бях звезда и като че ли светех. Давайте светлината си на земята - нека освети пътя и на някой друг Странник!
... Изгревът дойде. Звездите отдавна се скриха, а аз все се реех нагоре, нагоре - към слънцето. И то изгори тялото ми. За да се родя наново ... от Огъня. Спуснах се по един лъч и се гмурнах в планинско езеро, къпах се сред кристалните му води и чистотата им проникваше в мен. Бях все така лек, а лъчите на слънцето преминаваха през кристалното ми тяло и образуваха слънчеви зайчета! Излязох от водата и усетих топлината на земята. Сякаш краката ми потъваха чак до центъра й, сякаш се бях слял с Нея... Дълго вървях през гори и поля. Слях се с тях, слях се във Вечния кръговрат на Живота. И няма Смърт. Аз умирам за да живеят други. Аз ще живея в другите. Такава е съдбата на воините. Така е и в Природата – така е и при гадинките, щъкащи по земята. Навсякъде виждам любов и светлина.
Смърт няма!
...Край едно поточе на една поляна при мен дойдоха и седнаха двамата ми неродени сина. Те ми дадоха сабля и кон. Казаха че копието ще намеря по пътя си.
Сега вървя по пътя си, сега съм войн на Небесния огън-багатур, войн на Тангра-колобъръ! Макар и в началото по Пътя си ... Вървя. Не знам до къде ще ме отведе. На мен не е дадено да знам бъдещето. Засега. Просто следвам сърцето си. Не е важна целта, а Пътя по който ще стигнем до нея.
Орлите кражът над мен, соколът още е в гората при извора на Живота - такава е съдбата му: да проправя пътя на Светлината
....Някъде по Пътя ми се присъедини куче. Много дни изминаха и много мина покрай тях. Веднъж кучето се отклони (кривна) от пътеката и с втурна навътре в гората. Последвах го и го видях - лаеше срещу двамата гиганти в смъртната им схватка. Изтощени, на предела на силите си, те продължаваха Битката. Зачудих се: Как се бяха озовали тук? Защо с неистова страст Продължаваха да се търкалят в калта?
Исках да спра това безумие, за да не разсипват света и себе си. Не мога да убия единия или другия, трябва да ги помиря! И тогава изведнъж разбрах: Аз съм единият, а срещу мен е другия ми Аз. Аз съм Живота, баланса, Светлината, Щастието, а срещу мен е процес - борбата, нещастието, злобата дисбаланса и ... ние сме в Баланс! Дали да си тръгна, дали да се бия? Нито едното, нито другото! Слей се със тях, нека се уравновесят! Ще ги търся - те ще бягат, те ще ме гонят - аз няма да помръдна, те ще ми мислят злото - аз няма да го приема...
Слей се със злото, за да се роди вселенския баланс! Дай му свободата да избере: да приеме светлината и да еволюира в нея, или да умре в собствената си глъч .
Защото Те не са зли - просто още не са готови да бъдат добри! И ти ще имаш своя избор - да се присъединиш към злото, но ще устоиш ли? Здрава ли е саблята ти, бърз ли е конят ти? .... Няма значение кой по кой път ще поеме - Така се ражда Вселенскияг баланс, светлината, енергията, вибрацията, жън-ай и дум-ай раждат ум-ай. Полярноста, която е била родена от единството сега се връща към него. Костенурката захапва опашката си.
....................................................................
Дали Това е моето копие? Някога почувствах - сега Виждам и мога да покажа на други как да Почувстват. Ако са готови.
Такава е и Еволюцията. Човекът започва своята еволюция като животно - без да осъзнава своята същност („овен”). Продължава пътя си като животно - роб на своите нагони, страсти и агресивност („телец”). Разбира, че в него живеят две души, две енергии - земна и космическа или божествена („близнаци”). Спира, съзерцава и размишлява („рак”). Започва борба със животинска сила („лъв”). Борбата се увенчава с победа (крилатата „дева”). Тогава вече се постига равновесието между дух и материя („везни”). Започват да му се разкриват мистични тайни („скорпион”). Разбира, че всичко е движение и енергия („стрелец”). Добива мъдрост с рога на изобилието („козирог”). Осъзнава, че е част от космическият Дух и върху него се изсипва космическата енергия („водолей”). Добива съвършенсво, приема кръговрата, овладява енергиите и разбира безсмъртието и истината („риби”)...
Тук умирам... Не - тук се раждам...
Каква е разликата, какво е значението как ще го представя - сега съм!
Ще вървиш ли до мен?
Тази импресия публикувах в края на 2004 г. в стария форум на "Движение Воини на Тангра"След изрично поискано от мен и ПОЛУЧЕНО разрешение от Автора. Аз само редактирах дребните неточности - правопис, пунктоация, абзаци...
Вече не пише.
П.П. Изрових окончателната редакция на импресията - с акцентите, одобрени от автора. Предишното явно е било един от работните варианти. Моля за извинение. Бих искала да знам дали има разлика в усещането от прочита. Ако помните , де.
