Никоя част от този блог не може да бъде копирана или репродуцирана, освен след писмено съгласие от страна на Авторите на съобщенията и коментарите, публикувани тук.



петък, 21 септември 2007 г.

НЕЩО ЗА РАЗМИСЪЛ

Издирих в нета "нещо". Взех го оттук:

http://www.ega-math.narod.ru/Reid/Tales/Hameln.htm

За Знаещите то е НЕЩО, а за слепците - нищо2. Заглавието се превежда като: "Хамелнският ловец на плъхове"

Засега е само на руски език. При заявен от читателите на блога интерес - ще преведа смисловото съдържание тезисно.

Приятно четене.

ГАМЕЛЬНСКИЙ КРЫСОЛОВ

Славен и богат город Гамельн.

На главной площади подпирают небо башни ратуши. Ещё выше тянутся к небу шпили собора святого Бонифация. Перед ратушей фонтан, украшенный каменной статуей Роланда. Мелкими брызгами покрыт доблестный воин Роланд и его знаменитый меч.

Отзвонили колокола святого Бонифация. Пёстрая толпа выплывает из высоких стрельчатых дверей собора, растекается по широким ступеням.

Идут богатые бюргеры, один толще другого. Блестят золотые цепи на бархатной одежде. Пухлые пальцы унизаны кольцами.

Зазывают, заманивают покупателей купцы. Прямо на площади раскинулся рынок. Горами навалена снедь. Сало белее снега. Масло желтее солнца.

Золото и жир — вот он каков, славный, богатый город Гамельн!

Глубоким рвом, высокой стеной с башнями и башенками со всех сторон окружён город. У каждых ворот стражники. Если пуст кошель, на колене заплата, на локте дыра, копьями и алебардами от ворот гонят стражники.

Каждый город чем-нибудь да знаменит.

Знаменит Гамельн своим богатством, золочёными шпилями своих соборов. А гамельнцы знамениты скупостью. Умеют они, как никто, беречь свои запасы, множить добро, отнимать у бедняка последнюю денежку.

Наступил засушливый, неурожайный год. В округе начался голод.

А гамельнцам до этого и дела нет. У них амбары полны прошлогодним зерном, гнутся столы от яств.

Уже с осени потянулись толпы голодных крестьян в город.

Решили хитрые купцы попридержать зерно до весны. К весне прижмёт крестьянина голод, ещё выгодней можно будет продать зерно.

Всю зиму у стен Гамельна, у закрытых ворот, стояли толпы голодных. Лишь стаял снег на полях, приказал бургомистр раскрыть все городские ворота и беспрепятственно пропускать всех.

Встали в дверях лавок купцы, руки заложив за пояс, животы выпятив, брови строго нахмурив, чтобы сразу поняли: дёшево здесь ничего не купишь.

Но тут случилось невиданное дело.

Пока ослабевший люд тащился в город, внезапно со всей округи, из голодных деревень, с пустых полей в Гамельн хлынулы крысы.

Показалось поначалу: не так велика беда.

По приказу бургомистра подняли подъёмные мосты, все ворота наглухо закрыли и завалили камнями. Но крысы переплывали через ров и через какие-то ходы, дыры проникали в город.

Открыто, среди бела дня, шли крысы по улицам. В ужасе смотрели жители на страшное крысиное шествие.

Голодные твари разбежались по амбарам, подвалам и закромам, полным отборного зерна. И начались крысиные пиры!

Крепко призадумались бюргеры. Собрались на совет в ратуше.

Хоть и был бургомистр Гамельна изрядно толст и неповоротлив, но ничего не скажешь — умом крепок. Порой только руками разводили гамельнцы: до чего ж умён, хитёр!

И вот, поразмыслив, приказал бургомистр: чтобы избавить Гамельн от нежданной беды, свезти в город со всей округи котов и кошек.

Скрипят телеги по дорогам в Гамельн. На телегах наспех сколоченные деревянные клетки. А в клетках не откормленные гуси и утки на продажу, а коты и кошки. Всех мастей и пород, худые, голодные.

Въехали телеги на площадь перед ратушей. Стражники открыли клетки. Во все стороны побежали коты, серые, рыжие, чёрные, полосатые.

С облегчением вздохнули бюргеры и, успокоившись, неспешно разошлись по домам.

Но ничего из этой мудрой затеи не вышло.

Коты испугались столь обильного угощенья. В страхе бежали они от крысиных полчищ. Прятались кто куда, забирались на островерхие черепичные крыши. Худой чёрный кот залез на кровлю собора святого Бонифация и мяукал всю ночь напролёт.

Наутро был вывешен приказ: котов в город заманивать лаской и салом, а из города не выпускать ни одного.

Но куда там! Уже через три дня в Гамельне не осталось ни одного кота.

Что ж, одно не помогло — надо придумать другое. Не сидеть же сложа руки, глядя, как гибнет добро, любовно скопленное, сбережённое, столько раз считанное!

Над Гамельном плывёт звон колоколов. Во всех церквах служат молебны от засилья крыс. На папертях монахи продают амулеты. Кто обзавёлся таким амулетом — живи спокойно: крыса не подойдет и на сто шагов.

Но ничего не помогало: ни молебны, ни амулеты.

С утра на площади глашатаи трубят в трубы, вызывают на суд крысиного короля.

К городской ратуше стекается народ. Идут купцы со слугами и домочадцами, мастера со своими подмастерьями. Весь город собрался перед ратушей.

Сегодня суд над крысами. Ждут, что прибудет в ратушу сам крысиный король. Говорят, пятнадцать голов у него и одно тело. На каждой голове искуснейшей работы золотая корона размером с лесной орех.

В ратушу набилось столько народу — яблоку негде упасть. Один за другим вошли судьи и расселись под балдахином на золочёных креслах. В чёрных бархатных мантиях, в чёрных шапочках, лица у всех важные, строгие, неподкупные — дрожи крысиный король и вся крысиная братия!

Писцы очинили перья. Все ждали. На малейший звук, даже на шелест упавшей перчатки, разом поворачивались все головы.

Не знали, откуда появится преступный король: из дверей, из тёмного угла или из-за судейского кресла.

Ждали до вечера. От жары и духоты пожелтели лица судей. Но крысиный король так и не явился.

Делать нечего. Тут же за дверьми изловили большущую усатую крысу. Посадили в железную клетку, а клетку поставили посреди стола.

Крыса, пометавшись, затихла в покорной тоске. Забилась в угол.

Главный судья Каспар Геллер поднялся с места. Вытер платком взмокшее лицо. Пять амбаров с зерном подчистую разграбили у него крысы, опустошили все погреба.

Долго громовым голосом обличал крысиное племя судья Каспар Геллер. Протянув руку над клеткой с крысой, перечислял все преступления, злодеяния и козни проклятых крыс.

После него встал судья Гангель Мун, похожий на разжиревшую лису: длинный нос, масленые глазки. Был он хитрее всех в Гамельне. Всё, чем владел, хранил в сундуках, обитых железом, недоступных крысиному зубу. И теперь смотрел он на всех лукаво, под сочувствием скрывая злорадство.

— Ах, милостивейшие судьи! — сказал Гангель Мун голосом сладким и печальным. — Строгостью к виновным, милосердием к безвинным должен прославить себя судья. Потому не следует забывать нам, что крысы тоже божьи твари, и к тому же не наделены они человеческим разумом...

Но главный судья Каспар Геллер резко оборвал его:

— Замолчи, судья Гангель Мун! Всем известно, что блохи, крысы, жабы и змеи сотворены дьяволом.

Долго совещались судьи. Наконец Каспар Геллер встал и громким голосом огласил приговор:

— «Мы, милостью божьей судьи города Гамельна, повсеместно прославлены своей неподкупной честностью и справедливостью. Среди всех иных тягот, кои великим грузом лежат на наших плечах, озабочены мы также бесчинствами, учинёнными в нашем славном городе Гамельне мерзкими тварями, носящими богопротивное имя — крысы Mus rattus. Мы, судьи города Гамельна, признаём их виновными в нарушении порядка и благочестия, а ещё в воровстве и грабеже.

Также весьма нам прискорбно, что его величество крысиный король, нарушив наш строгий приказ, на суд не явился, что несомненно свидетельствует о его злонамеренности, нечистой совести и низости душевной.

Посему приказываем и повелеваем: всем упомянутым крысам, а также королю всего крысиного племени к полудню завтрашнего дня под страхом смертной казни покинуть наш славный город, а также все земли, принадлежащие ему.

Дано в Гамельне 5 апреля 1284 года».

Потом крысу, подпалив ей хвост, отпустили, чтобы передала всему своему роду строгий приказ гамельнского суда. Крыса мелькнула чёрной молнией и пропала.

И все опять, успокоившись, разошлись по домам.

На другой день с утра нет-нет да и подходили к окнам жители. Ждали, что двинутся крысы вон из города.

Но только напрасно ждали. Солнце стало уже клониться к закату, а проклятое племя и не думало исполнять судебный приговор.

А тут вдруг пронеслась страшная весть! Неслыханное дело!

В ночь, как состоялся суд, сожрали крысы у главного судьи Каспара Геллера судейскую мантию и шапочку в придачу.

От такой наглости все только рты пооткрывали. Быть беде!

И в самом деле, крыс в Гамельне всё прибывало и прибывало.

По ночам во многих окнах мигали свечи. Догорит одна свеча — от огарка зажигали другую, и так до утра. Сидели бюргеры на высоких пуховиках, не решаясь спустить ноги с постели.

Уже никого не боясь, шныряли крысы повсюду. Привлечённые ароматом жаркого, пробирались на кухни. Выглядывали из углов, поводя носами, принюхиваясь: «Чем тут пахнет?» Прыгали на столы, прямо с блюд норовили утащить лучший кусок. Добирались даже до окороков и колбас, подвешенных к потолку.

Чего ни хватишься — всё сожрали, проклятые.

И уже в двери многих домов костлявым пальцем постучал голод.

А тут ещё приснился бургомистру такой сон: будто выгнали крысы из домов прежних хозяев. Он, почтенный бургомистр города Гамельна, бредёт с нищенской сумой. За ним жена, дети. Робко постучал в дверь своего дома. Дверь распахнулась — на пороге крыса в рост человека. На груди — золотая бургомистрова цепь. Махнула лапой — набросились на них другие крысы в шлемах, с алебардами: «Вон отсюда! Нищие! Голодранцы!»

Наутро собрал в ратуше бургомистр всех советников, рассказал свой сон. С тревогой переглянулись бюргеры: «Ох, не к добру это!»

Хоть и были бюргеры один скупей другого, но тут решили: ничего не жалеть, лишь бы избавить город от страшной напасти.

По всем улицам Гамельна прошли глашатаи. Шли они, нарушив строй и порядок, сбившись в кучу, друг к другу поближе. Город как вымер.

На пустынных площадях, на пустынных улицах, на мостах в полной тишине странно и зловеще звучали трубы и голоса глашатаев:

— Кто избавит славный город Гамельн от крыс, получит от магистрата столько золота, сколько сможет унести!

Но прошло три дня, а в ратушу так никто и не явился.

На четвёртый день колокол снова собрал всех бюргеров в ратушу.

Бургомистр долго тряс рукавами, подбирал края плаща — не забралась ли крыса? Осунулись, побледнели бюргеры, под глазами чёрные круги. Куда девались румянец и толстые щёки?

Если уж не помогает обещанная награда, видно, больше ждать спасения неоткуда.

Не выдержав, закрыл лицо руками бургомистр и глухо зарыдал. Всё, конец! Погибает добрый, старый Гамельн!

И вдруг все услыхали какие-то голоса, шум и движенье внизу, на площади.

В зал вбежал стражник и крикнул:

— Крысолов!

В дверь, прихрамывая, вошёл странный человек.

Был незнакомец высок и худ. Лицом тёмен, словно хорошенько прокоптили его над огнём. Взгляд пронзительный. От такого взгляда холод пробегал по спине.

На плечах короткий плащ. Одна половина камзола чёрная, как ночь, другая красная, как огонь. В чёрную шапочку сбоку воткнуто петушиное перо. В руке же незнакомец держал старинную, потемневшую от времени дудку.

В другое время, конечно, осторожные бюргеры поостереглись бы такого странного гостя: не доверяли они тощим бродягам. Но сейчас все обрадовались ему, как самому желанному гостю.

Бургомистр, назвав его «любезный мой господин», сам придвинул ему кресло. Судья Каспар Геллер попробовал даже хлопнуть его по плечу. Но тут же, громко вскрикнув, отдёрнул руку — ладонь словно огнём обожгло.

Слуги спустились в подвалы и принесли бутылки с мальвазией, рейнским и мозельским.

Пришелец схватил бутылку мальвазии, зубами вытащил восковую затычку и, запрокинув голову, одним глотком выпил драгоценное вино. Не останавливаясь, опорожнил подряд девять бутылок.

— А не найдётся ли у вас ещё хорошей бочки вина? — спросил незнакомец.

— После, после, любезный мой господин, — медовым голосом сказал Гангель Мун, — сначала дело, а потом уже пир.

А бургомистр, уже не в силах сдержать нетерпение, спросил незнакомца напрямик:

— Скажи, можешь ли ты увести крысиное племя из нашего города?

— Могу, — усмехнулся крысолов. — Эти твари мне подвластны.

— Как? Все до единой?.. — Бургомистр даже привстал с места.

— Я очищу ваш город от крыс. Слово мое, крысолова, крепко. Но и вы своё сдержите. За это дадите мне столько золота, сколько смогу унести.

— Худ как жердь да и хром в придачу. Такой много не унесёт... — шепнул бургомистр судье Каспару Геллеру. А потом уже, повернувшись к крысолову, сказал громко и важно: — Всё, как договорились, почтенный наш гость. Обмана не будет.

— Так смотрите не вздумайте нарушить своё слово, — сказал крысолов и вышел из ратуши.

Небо стало вдруг серым и мрачным. Всё заволоклось мутным туманом. Вороны, облепившие шпили собора святого Бонифация, поднялись, закружились, усыпали всё небо с зловещим карканьем.

Крысолов поднёс к губам дудку.

Протяжные звуки полились из дудки.

Слышался в этих звуках щекочущий шорох зерна, струйкой текущего из прорехи в мешке. Весёлое щёлканье масла на сковороде. Хруст сухаря под острыми зубами.

Бюргеры, стоявшие у окон, ахнули и невольно подались назад.

Потому что на звуки дудки из всех домов стали выбегать крысы. Выползали из подвалов, прыгали с чердаков.

Крысы окружили крысолова со всех сторон.

А тот равнодушно пошёл, прихрамывая, с площади. И все до одной крысы побежали вслед за ним. Стоило только умолкнуть дудке, как всё несметное крысиное полчище останавливалось. Но опять начинала петь дудка. И снова крысы покорно устремлялись вслед за крысоловом.

Из улочки в улочку шёл крысолов. Крыс становилось всё больше и больше.

Выглядывали из окон мясники, колбасники, сапожники, золотых дел мастера. Ухмылялись. Что ни говори, а приятно смотреть вслед уходящей беде!

Трактирщик Иоганн Брандт встал в дверях трактира. Крысы так и хлынули из дверей, чуть не сбив с ног толстяка.

Вслед за крысоловом все крысы двинулись к городским воротам. Стражники едва успели укрыться в башнях.

Крысы вышли из города и чёрной лентой растянулись по дороге. Последние, отставшие, перебегали через подъёмный мост — и вдогонку за крысоловом. Всё заволоклось пылью. Несколько раз мелькнул чёрный плащ крысолова, рука с дудкой, петушиное перо...

Удаляясь, всё тише и тише звучала дудка.

Через час прибежали в город пастухи. Перебивая друг друга, рассказали:

— Крысолов вышел на берег реки Везер. Прыгнул в лодчонку, которая покачивалась тут же у берега. Не переставая играть на дудке, выплыл крысолов на середину Везера. Крысы бросились в воду и поплыли за ним, и плыли они до тех пор, пока не утонули все до одной. А было их такое множество, что из берегов вышел могучий Везер.

Ликует освобожденный от крыс город.

Радостно звучат колокола на всех соборах. Весёлыми толпами идут по улицам горожане.

Спасён славный Гамельн! Спасён богатый Гамельн!

В ратуше слуги разливают вино в серебряные кубки. Сейчас не грех и выпить.

Вдруг из-за угла появился крысолов и пошёл через площадь прямо к ратуше. Всё также была у него в руке дудка. Только одет он был иначе: в зелёном костюме охотника.

Переглянулись бюргеры. Платить? Э нет...

— Жилист и крепок этот крысолов, — шепнул бургомистр судье Каспару Геллеру, — такой хоть и хром, а унесёт всю казну...

Крысолов вошёл в ратушу. Никто и не поглядел в его сторону. Бургомистр отвернулся, Каспар Геллер уставился в окно.

Но, видно, крысолова было не так-то легко смутить. С ухмылкой вытащил он из-за пазухи мешок. Показался этот мешок бюргерам бездонным.

— Я своё слово сдержал. Теперь дело за вами, — сказал крысолов. — Как договорились. Столько золота, сколько смогу унести...

— Милейший... — Бургомистр в замешательстве развёл руками, оглянулся на Гангеля Муна.

— Вот как? Не кошель, не суму — целый мешок золота?.. — хихикнул судья Гангель Мун и в притворном испуге выпучил глаза.

Кто-то ещё негромко засмеялся. Ай да хитрец Гангель Мун! Вот как, значит, надо повернуть дело! Золото было обещано в шутку. А бедняга, видно, совсем ума решился: поверил всему. Да ещё захватил с собою мешок.

Тут захохотали все. Бургомистр, советники, цеховые старшины.

— Мешок золота?

— Ха-ха-ха!

— Целый мешок!

— А за что?

— За дурацкие песни? За дудку?

— Уморил!

— Золото ему подавай! А не хочешь ли пинка?

Долго смеялись бюргеры. А странный пришелец молча стоял, и какая-то злобная радость проступала у него на лице. Добро бы просил, требовал обещанное!.. Нет, он молчал.

Хитрец Гангель Мун, с опаской косясь на крысолова, наклонился к уху бургомистра:

— Может, отсыпать ему горсть золота? Так... немного, для виду... А потом обложить податью людей победнее, кто вовсе не пострадал от крыс, потому что и так ничем не владел.

Но бургомистр от него отмахнулся. Откашлялся и голосом важным, но отечески ласковым сказал:

— Дело сделано. Надо, как обещано, расплатиться. По трудам и плата. Кошель серебра и выход из города через любые ворота.

А незнакомец тут же показал себя полным невежей. Кошелька не взял и, даже не поклонившись, повернулся спиной и вышел из зала. После него осталось слабое облачко серного дыма.

Тут уж совсем развеселились бюргеры. Славно вышло: разом избавились и от крыс и от крысолова.

Громко звонят колокола святого Бонифация. Все бюргеры с жёнами и слугами отправились в собор к воскресной обедне.

И никто из них не слышит, что снова на площади запела дудка.

«Можно! Можно! Можно! — поёт дудка. — Сегодня всё можно! Я поведу вас в зелёные рощи! На медовые заливные луга! Босиком по лужам! Зарыться в сено! Можно! Можно! Можно!»

Топот маленьких башмаков по деревянным лестницам, по каменным ступеням...

Из всех дверей выбегают дети. Бросив игру, бросив прялку, на бегу подтягивая чулок, дети бегут за крысоловом, жадно ловя звуки дудки.

Из каждого дома — дети. На каждой улице — дети.

Падают, разбивают коленки, потрут, подуют и бегут дальше. Весёлые, с липкими пальцами, за щекой сласти, в кулаке горсть орехов — дети, сокровище Гамельна.


По улице бежит дочь бургомистра Марта. Розовое платье раздувает ветер. А одна нога не обута, только один башмачок натянула в спешке.

Вот уже городские ворота. Дети с топотом пробежали по подъёмному мосту. А крысолов уводит их по дороге, мимо вересковых холмов всё дальше, дальше...

Шли годы.

Однажды забрёл в осиротевший Гамельн слепой странник.

За несколько медных монет пустил его трактирщик погреться у тёплого очага. Слышал слепой, как стучат о деревянный стол кружки с пивом. И кто-то сказал:

— Откуда ты пришёл, старик? Потешь нас рассказом почуднее, и я, так и быть, поднесу и тебе кружку с пивом.

И слепой старик начал рассказ:

— Много земель исходил я, и вот куда однажды привела меня судьба. Трудно слепцу вести счёт времени: по теплу, идущему от солнца, по холоду, идущему от ночного неба, отличаю я день от ночи. Долго блуждал я по дремучему лесу. Вдруг услышал я звон колоколов. Для слепца звуки то же, что для кормчего свет маяка. Так, идя на звон колоколов, подошёл я к какому-то городу. Стражники не окликнули меня. Я вошёл в ворота и побрёл по улице. Чутко прислушивался я ко всем звукам, стараясь понять, не завела ли меня судьба в недоброе место.

И не мог я не подивиться. Слышал я вокруг себя только молодые голоса. Как птица летал вокруг меня смех. В этом городе больше бегали, чем ходили. Кто-то вприпрыжку обгонял меня. Кто-то бежал мне навстречу. Слышал я, как мяч ударялся в стену. Все голоса были звонкие. Все шаги лёгкие, быстрые. И тогда понял я, что этот город населён одними юношами и девушками. И показалось мне: сложен весь этот город из светлого камня и солнечных лучей.

Был я радушно принят в первом же доме, куда постучал. А когда спросил я, как зовётся этот город, странную сказку рассказал мне мой юный хозяин. Думаю, посмеялся он над бедным стариком, но я не сержусь на доброго юношу. Вот что рассказал он.

Когда были они маленькими детьми, увёл их из родного города человек в зелёной одежде, игравший на дудке. Видно, был это сам дьявол, потому что завёл он их прямо в глубину высокой горы. Но не хватило у него власти, чтобы загубить невинных детей, и после долгих скитаний во мраке прошли дети сквозь гору и очутились в безлюдном, диком месте.

Тогда из лесу пришли лани и кормили самых маленьких своим молоком. Без труда приручались дикие козы. Сначала жили дети в шалашах, а потом стали строить город. И легко поднимали они огромные камни, словно камни сами хотели сложиться в стены и башни...

И когда кончил слепец свой рассказ, услышал он старческие вздохи, глухие рыдания, идущие из самой глубины души. Глухой кашель и стоны.

Тогда понял странник, что вокруг него одни старики. И весь город показался ему мрачным, печальным и сложенным из тёмного камня.

В волнении, прерывающимися от слёз голосами стали спрашивать старики:

— Но где же, где же, в какой стороне лежит тот юный, светлый город?

Но ничего не мог им сказать нищий, слепой странник.

*******

понеделник, 17 септември 2007 г.

ПОВРЪЩА МИ СЕ!

Стига с БезСмислиците!
Разбра се вече, че е невъзможна Дискусията с господина от Ботевград: нито в неговия сайт, нито в моя блог. Достатъчно грозни реплики и обидни думи си разменихме - напълнихме ефира с о`тврат!
Нека Доказателствата да "говорят"!
Тъпо е , младежи. Има толкова полезни теми, които можем да обсъждаме ...
Това е. Повече на никого няма да се обяснявам!

неделя, 16 септември 2007 г.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Ще спирам от публикуване тук всеки коментар, написан на "чатерица" - първият такъв вече замина в коша.
Все още няма да изисквам регистрация за да четете и пишете при мен, но настоявам да не влизате като "анонимни" и коментарите ви да са по същество, а не .... "седьмая вода на киселе" .

МОЛБА ЗА ПОМОЩ от "Каруцар"

Търси се Pippi Пиппи Има псевдоними Red Pippelin и Red Lud Pipelin

САМО ПИСМА

събота, 15 септември 2007 г.

КАКВО ЛИ Е ПЪК ТОВА?

"Здравей, *****!

Искам да споделя с теб нещо много лично. Това, което ще прочетеш по-долу са впечатленията ми от пътуването из Странджа и Стара планина... Ето ти поредната ободряваща мотивационна „порция”:

С известно забавяне осъществявям плана си за „зареждане” в Енерго-информационните центрове на територията на България. По странен начин всичко се подрежда при мен. Колкото съм по-балансирана и привидно бездейна, толкова по-невероятно чудни неща ми се случват.

Мислила ли съм някога, че ще мога да общувам с нестинарката в мен? Едва ли. Знам, че мога да общувам с огъня, но да Го усетя през чуждо непознато тяло, ПРЕЧУПЕН през друго женско съзнание? Е, Случих го, докато почивах край морето. Нещо ме възпря физически да премина по „огнената Пътека” – прозаичен факт: бях с чорапогащник. Огромно разочарование! От Себе си. На това място няма да се върна.

И тъкмо да се порицая за непредвидливостта, чувам съпруга ми да казва: „Я по-добре потренирай първо вкъщи. Ще ви заведа на Боянското ханче и там ЩЕ БЪДЕШ нестинарка! Рече и отсече. Така категорично и от раз формулира моята мисъл-мечта ... Тук ще ти поясня нещо за Него: той е толкова силен, мощен Българин, със Здраво патриархално мислене и е изключително ревнив към мен и дъщерите ни! ... И изведнъж не само не ми се присмя за „чудовищното хрумване” ... Той 100 % вярва, че ще го направя! Само беше загрижен да не се нараня... Бях потресена от факта, че вече не само аз му чета мислите. ТОЙ СЪЩО ГО МОЖЕ!!!

Защо ти пиша тези подробности? Щом той го може, защо и другите българи да не опитат? Трудно е само в началото. Да разбереш себе си, да даваш най-доброто, на което си способен, да развиеш потенциала си, да разгърнеш талантите си... Прекрасно е! Живея в този смутен „сегмент” на Безвремието и съм в Епицентъра на Нещо. Инстинктът ми подсказва, че пак не бъркам. НЕЩО ЩЕ СЕ СЛУЧИ... Случва се ... Случвам го!..

После ще мисля защо точно Аз, защо точно Сега...

Следващата магия беше вчера. По-точно бяха 2 или 3. Зависи какво разбираме под „Магия”.

Първо в пощата: Скапах компютъра, на който работех днес. Уж беше най-мощният и бързият, а като почна да забива ... Едва отговорих на личните съобщения – и то с огромна мъка и зверско чакане. А като реших да пусна „нещичко” във форума – „запуши”!!!

Е, мен това отдавна не ме стряска. „Лаптопа” ми 2 пъти гърми (а е на 8 месеца), редовно „шашкам” машините в цеха, за уредите вкъщи и някакви си там ел. крушки няма да ти казвам как побесняват. Явно съм презаредила `акумулаторите`. Моите хора са ми свикнали на странностите. И също се зареждат, а аз им „доливам” само. В момента съм се „нафрашкала” до връх. За какво ли ми е нужно толкова енергия и тази сила? Ми пак ти казвам – Нещо ще се случи! Е, аз се оглеждам.

Второ: При цялото ми дистанциране от нови контакти, ПОСТОЯННО ми се „лепят” все усмихнати и позитивни хора. Ето и сега, пиша ти от кафето в хотела на фона на Quin – ПЕЯТ ЗА ШАМПИОНИТЕ! А пък аз пускам на всеки българин по един топъл лъч и една огромна доза Надежда. Искам да разбера Колко сме българите? Е, ако ме потърсят лично – ще спечелят. Магнит съм, Избраннико! За Доброто в Хората. Никакво манипулиране, никаква обработка – просто Усмивка В ОЧИТЕ МИ.

Трето: След Странджа качих моите (семейството ми) на Стара планина. Така, както си пътувахме към Старата ни столица , кривнахме до ... Котел. И намерихме центъра и ... Мощни вибрации, много българско, много земно и ... Тангра слезе при нас! Пълна Магия. Моите не разбраха, аз Го усетих. ... ЕДИН ПАНТЕОН, 2 дървета - Хармония и ЖАРАВА. Зазвучахме на една вълна ... Много древна и много Българска.

Питах се, и сега, след Това, какво Още можем да Случим?!?? Защото денят бе неслучаен (17.09): Вяра, Надежда, Любов, Родени от МЪДРОСТТА. Те ни отведоха до ... Целебния бук! Не съм знаела, че го има. Не съм го търсила. Както каза моята Принцеса: „ ... Мамо, Той ни извика”. Да, "****** ", намери ни и ни извика Той, Тангра. Детето ми знае много малко за нашия Бог. За нея това е ново усещане. Ами значи ... й е дошло времето. Да научи.

... Катерихме някакви чукари с джипа. Никой не промърмори, че е гладен и жаден (а ни чакат в Търново „на маса с чаши”) и че уйдисват на поредната ми глупост. Продължавахме със скорост 1к.с. – силата на белия жребец ... Нужно ли е да ти казвам, че 1-2 км преди дървото изскочих от колата и продължих пеша? Без грам колебание и размисъл. Тичах нагоре по сипея. Атмосфера – неописуема! Въздухът трепти. Бях в прегръдката на Вселената. Без птички , само крещяща ТИШИНА!

... Чаках ги при Дървото. Сляхме се с Вечната Целителна сила ... от прадедите ни. Четири Български Души общуваха с ... БЕЗВРЕМИЕТО.

Там, при Дървото си помислих за теб, "****** ". Не съм те виждала, не съм чувала дори гласа ти. Само се върнах и „пуснах” Вълната ти и пратих топъл слънчев лъч към ДУХА ти. Може и да си го усетил, знам ли каква е била Волята на Тангра ... Ако не съм те открила, значи е още там.

Много СИЛА имаше в Дървото. Поисках му Просветление и Здраве за себе си. Исках подкрепа за да продължа по Пътя.

Исках Успех за всички Българи. Исках благополучие за Родината. Исках ...

Е, помечтах си на воля. А имам навика да сбъдвам Мечтите си. Поне до сега беше така. Искам го и занапред.
***
... Това беше Вчера. И вече получавам първите „порции”. Сега, докато ти пиша ми позвъни Неслучаен човек – ще я видиш. Парадоксът тук е, не че е жена и в паспорта й не пише „българка”. Но, ... ще видиш Уникат, Енигма ...

Четвърто: ... Има ли смисъл да губя време в описване на вече преживяното? Така пропускам новите изживявания. Много е наситен денят ми.

Сега тръгвам съм Царевец – ще отворим очите и на Малката фея за „Каменното небе” от злато.

Приготвям се. За всичко, което ми пред-стои.

А другата събота съм ... в Рила.

Пак ще ти пиша.

Разкажи ми и ти нещо за себе си. КАК тече твоето време?

ЛЕМС"

П. П. Горното "откровение" е писано от мен на 17.09.2004 г. и адресатът му е човек, с когото работих по Себеразбиране и Себепознание година, че и повече май (по изрично негово желание и напълно безкористно!!!) . Подкрепих го и финансово в една МЛМ-пирамида (струваше ми към 500 лв тая авантюра) и накрая ... той ми лепна етикета "агент на Золотов".

За напразните ми усилия понесох наказания от Водача ми - с пълно право!!!
--------
Сега, от дистанцията на времето, разбирам колко безсмислено е било да си губя времето, да се напрягам и да влагам Всичките си знания и Умения за подобна ... предателска душица.

По изключение ще му пожелая нещо не дотам позитивно: Колкото си прав, "*****", толкова и ... да щастливееш.

ВЪПРОС-ОТГОВОР

петък, 14 септември 2007 г.

АКТУАЛНО

ЗА ПЪТЯ НА ВОИНА
(според учението на толтеките)

Има много и различни начини за човешко поведение в естествена среда – когото си в обкръжението на себеподобни. Когато си сам обаче и си обкръжен от опасности и Тъмнина имаш само един път – Пътя на воина.
В друг материал дефинирахме четирите природни фактора по пътя на воина. Тук ще се спрем на това КАК да ги използуваме на практика.

Животът е една огромна система от взаимоотношения и затова нашето благополучие, щастие и успех зависят както от умението ни да участваме в тези взаимоотношения, така също и от заобикалящия ни свят.
И така ...
1. Инициирайки акта на беседата, човекът се впуска `в лов` на яснота. Яснотата или трезвата мисъл са в тясна връзка с изкуството да слушаш: получаване на информация, подбор на думи, мълчание.
2. По-нататък следва действието: подплатено с инициатива, насочване и съответстващия метод.
3. Да пристъпиш към практическо действие е редно чак след като се вслушаш в сърцето си. Именно затова питаме: Пътят ти има ли сърце? Ако има – значи това е добър път, ако няма сърце: пътят е „за никъде”.
Вслушвайте се в собствените си думи, а и в заобикалящия ви свят. Светът около нас непрекъснато се старае да ни учи, да ни показва пътя, да ни подскаже как да преодолеем житейските ситуации. Ти си длъжен да дадеш своя отговор на живота – като мислиш И със сърцето си.
4. Вече стана ясно че това, което ни е нужно като знание във всеки конкретен миг е в нас самите. Знаем също и че непрекъснато получаваме наставления. Тук влиза и изкуството „да си спомняме” – т. е. Във всеки от нас някъде надълбоко живее чувството, способно да ни подскаже кое е истина и кое – лъжа. (б. пр. "Интуиция")
5. Следващата стъпка е практическото действие (сталкинг) и то извършвано по такъв начин, че да донесе полза не само на нас, а и на опонента ни като резултат и на неговото участие.
6. За да съумеете на видите `реалната` ситуация трябва да се научите да бъдете самовглъбени, концентрирани и спокойни, т.е. да се научите да гледате на ситуацията просто като свидетел (неутрални). Това ви позволява да се абстрахирате от средата, да се освободите от типичните си реакции и всеки път да постъпвате по различен начин, - т.е. да овладеете изкуството на „целенасочването”. По такъв начин стъпка по стъпка човек се доближава до желаната цел и мечтата му се материализира (наука).
И след като установихме, че целият ни живот е сбор от взаимоотношения и в същността си представлява „Игра”, редно е да споменем какви са тези дефинирани правила. Ще се спрем на някои от тях, които според нас са особено важни за пътя на воина: .
* Живей пълноценно – тук и сега! Във всеки миг давай най-доброто от себе си.
* Не прави предположения и не си позволявай да затъваш в страхове!
* Помни, че Ситуацията винаги е неутрална спрямо теб: бъди концентриран и спокоен. "Интуицията" сама ще ти покаже кое е най-доброто решение в дадената ситуация.
* Смей се! Животът е Радост! Научи се да виждаш делата си и постъпките на другите такива, каквито са в действителност - глупост.
* Помни: Времето ти на тази земя е ограничено! Не знаеш дали в следващия миг смъртта няма да те застигне. Единствената ти опора е „Силата” на твоя избор. Прави всичко тук и сега по най-добрия познат ти начин.

преведено от руски сайт

ПРЕКРАСНО 2

Здравейте, ******!
Искам да споделя с Вас това, което събуди в мен "аватара ви" и цялостното Ви присъствие във форумите тук. Мъничко "моделирах" - представих си как препускате на бял кон в гората. И ето какво написах.
... Удоволствие е да гледаш препускащ кон. Хармония, устрем, могъщество, Сила, гордост, непокорство и ... ПОЛЕТ!
Към какво? Към Свобода и независимост.
По-съвършено може да бъде само, ако картината е допълнена с човешко присъствие. Не какво да е, а на момиче! Волна ездачка върху млад жребец препуска из гората! Вълшебно е! Има магия - магията на единството и обичта. И свободния избор да си РАЗЛИЧНА!
БЪДИ!

... Небе, звезди, гора, река. Момиче, ръж, ветрец и кон.

Последна лятна нощ. В очите ти блести сълза, сърцето ти е свито.

Очакваш есента? И ... Тропот на копито прекъсва тоз вълшебен миг на сладка и заслужена почивка. След дълъг ден и шеметен галоп ти спря при мен – водица да отпиеш и челото да охладиш. Не своето – на Коня. Той буен е и своенравен. И бърза все напред, напред, напред... И в мраз и в пек , през каменни реки препуска в надпревара с Теб. Кой е по-бърз или по-силен? Ти, Той, вятърът, Земята... или Небето? Аз виждам ви като ЕДНО ВЪЛШЕБНО и СТРЕМИТЕЛНО единство на СИЛА, СМЕЛОСТ, СВЕТЛА ВЯРА. Вий всички сте ЕДНО СЪРЦЕ и Разум и Душа - КОСМИЧЕСКА и ЗЕМНА.

ТИ неведнъж си падала ... изхвърлена от стремената, дали от вятъра или от Него. И ударът не беше лек. Нима уплаши се тогава? Не! Ти Поиска и получи сила от майката-Земя и вдигна поглед към ... Небето. А там бе Вярата и Мъдростта. Видя ли ме? Аз бях до теб.С протегнати към вас ръце. Не ме потърсихте. И по-добре – ти беше Сила в слабостта на Майката-Природа...

Здравей, ******!

Добре ли мина демонстрацията? Успя ли да събереш сили от Святото място? Чу ли Конника? Малко ми домъчня за теб.

Четох няколко пъти последното ти писмо. В него ми направи впечатление думичката-предател : „ЗАСЛУЖИЛА”. Размисляла ли си някога от къде идва? И за кого се отнася? За + СЛУГА!!! По` ти отива друга дума, действена = ИЗ-ВОЮВАМ, за+ ВОЮВАМ ... Какво ще кажеш за тази ми хрумка? Я го прати по дяволите тоя плазмодий! Ти не си нито за слуга, нито си за господар. Ти самата си ... Амазонка! Гази` ги наред недоносчетата сбъркани! Щом не са ти на нивото – ЧАО. Така мисля аз. Ако съм прекалено рязка – разсърди ми се. Ще го приема без обида.

Не виждам в нещо да си сбъркала. Само си преценила неточно гадината и си му дала нещо, за което не е дорасъл и не заслужава! За него – АМИН! И не се наказвай – нямаш грешка!

То и в приказките хубавите неща се случват ... чак на третия опит! Ми да! Само че, условието е да не се откажеш и обезвериш след втория неуспех. И да се отърсиш от Обидата! Времето е и ТВОЕ. Направи го свой съюзник, а не – враг.

Друго, по-важно нещо има в писмото ти – срещата ти с ангелчето-второкласничка. Почти успях да си ви представя. Вълшебна гледка. Това момиченце ти е направило най-добрия подарък – УСМИВКА И добра ДУМА. Ти си срещнала МЪДРОСТТА в НЕВИННОСТТА на тази мъничка фея на ДОБРОТО! Тя те е съпроводила до Твоето училище – на живия ЖИВОТ! Живея го, ******, всяка секунда и всеки миг изпълни със смисъл и действие. Хленченето е за слабохарактерните, без значение е от кой пол са. Ти не си от тях! Сигурно и Албена ти е казала същото, нищо, че не говори с езика на хората? Така ли беше? ...

... Чух ви двете в здрача... Разговаряхте без думи – само поглед и ... пръхтене и едно ... пламтящо чело. Тук се разделихме преди време. Аз останах – да ви чакам. Пак да видя теб и Коня искам днес, сега. Елате ...

Силни ли сте, или малко поизчерпани от срещата ви с Вечността?

Вярвате ли, че ще бъде Утрото по-мъдро от вечерта?

Обадете се, обични символи от плът и кръв. Как наричат ви – епични? Не, ****** и Албена ви зоват.

Все на път, на път, на път...

Все препускате из нашта славна и изстрадала земя

И навсякъде развявате древните ни знамена

Искам да ви видя и усетя устрема ви в Полета на смелостта

Искам като вас с Огъня на смелите да се заредя...

........................

Желая ти прекрасна Слънчева седмица, ******!

Силвия

СМЯНА НА ОБРЪЩЕНИЕТО

Благодаря ти, "СИНЬО ДЕТЕ"! Ако не си против, занапред именно така ще се обръщам към теб, Царю:"СД". Приемаш, нали? Ако гафя с тая фриволност - дай знак и мигом ще махна темата.

Добре е, че не се познаваме с теб лично. И е супер, че в твое лице се прояви за пореден път позабравеното МЪЖКО ЧУВСТВО: "джентълменство". Прощавай за чуждицата, но в момента нищо друго не ми хрумва, за да опиша поведението ти в лайняната ситуация, която аз провокирах, а ти взе в нея "Страна". Точно както преди 5 месеца едно друго "хлапе на години, но Мислещ Човек" не спря Вътрешния си повик за АКТИВНОСТ : за да тържествува Справедливостта - поне доколкото ние, "работещите" с не повече от 10% процента по Себепознание-Ум-Интелект можем да я разберем/осъзнаем .
Точно както преди 21 месеца това сториха още 2-3 Български Души ...
Още веднъж: Благодаря ти!

Не си единствен, "СД": доста сте дори в нета такива БЕЗУМНО надарени създания с БЪЛГАРСКИ ГЕН И САМОСЪЗНАНИЕ, но малцина от вас се афишират и ... СИ ЗНАЯТ ЦЕНАТА - Собствената и тази на Дарбите си.
Аз имам щастието да ви привличам ли, как да го нарека - констатирала съм го и съм споделила констатацията със събеседници ... трябва да ровя им хилядите писма, написани от мен до ... който ме е потърсил - независимо по какъв повод или с каква молба. Но не това е важното, а ... ЧЕ ВИ ИМА!!!

БЪДЕТЕ!!!
:)

четвъртък, 13 септември 2007 г.

"СМЕШНА" РЕВОЛЮЦИЯ!

Ей туканка шъ са баталиите занапред! Словесните, разбира се.
И кой знае, може накрая да се окаже, че СМЕХЪТ е и Достойно Оръжие за Родените победители.

Засега сме трима потенциални участници.
Още желаещи да се включат има ли?
Нека да пишат, но да не се чудят що на секундата не им се публикуват коментарите - легам, а друг освен мен не може да дига "ембаргото". Тва си е да си домакиня - връткаш шалтерчето и .... тъмнина.
Сабахлем, кат отворя "плисирани" от ВЕЧНАТА МИ УСМИВКА очички, ще намяткам всичко пристигнало. Естествено, ако е по темата и не .... а не! Тука ще пишат смехоранчовци - начи което не им харесвам, ще го маркирам със звездичка! Баси бродериите може да се пръкнат, но .. тогаз ПО ТЯХ ЩЕ ГАДАЕМ ... и ще се кискаме!

"КВСС"

ТОВА Е ПРЕКРАСНО!

* * *

Вървях през гората в полусенките на мрака и чух грохот на битка. Побягнах натам и видях всички човешки армии, на една прекрасна поляна осеяна с цветя. Те стояха строени с бойно снаряжение и чакаха. От север дойде конник с два меча, от юг - друг с черен топор, от изток - с окървавено копие, а най-накрая от запад дойде конник с боен чук. Макар и несравнимо по-малко на брой, в погледа на четиримата Безсмъртни се четеш решимостта им да си тръгнат само с кървава победа. Защота армиите зад тях бяха от ... от вече мъртви. Човеците знаеха, че разделени не ще могат да удържат победа, сляха се като огромно море от светлина в един велик огромен войн. Същото сториха и четиримата Безсмъртни. И тъй двамата гиганти - черният и белият, се биха с часове, разсипаха прекрасната поляна, мястото на тяхното рождение! Защо беше нужно това? За дълг и чест, за победа над злото, за власт над душите, за насищане на собствената им омраза?

Защо се случи това? Защото беше загубен центърът и те останаха извън своя ин-ян баланс, защото жън-ай не се сля с дум-ай... Защо не се роди ум-ай? Гигантите не можеха да живеят заедно, едните бяха твърде добри , другите - твърде зли, без да Знаят, че в мрака има светлина и в светлината - мрак. Всяка нощ свършва с утро, всеки ден със залез...

Тръгнах назад, нямах сили да бягам, Страхът беше изпил всичко.

Писък на сокол! Следвах го безкрайно дълго. Той ме отведе до извора на живата вода: беше кацнал на габър. Аз опрях гръб на вековен дъб и зачаках... И той ми проговори. Слушах със затаен дъх. Разказа ми за мен... Каза че съм велик, каза че съм съвършен... Защо ли не можех да повярвам?... Каза че съм Самосътворения: "Отвори ума си, отвори сърцето си!... Като гледаш виждай!... Като слушаш - чувай!... "

Как се вижда в мрака? А ако очите ти са изтекли и ти вече си сляп? Ако вече е дошъл денят, изгревът? Как да чуя песента на птиците, как да я позная като не съм я чувал преди това? Как да усетя със сърцето си, като е препълнено с толкова мръсотия?... Питах него ли, себе си ли?... Но соколът чу, а може би усети със сърцето си и изрече: "Отговорът е в теб. Защо не го виждаш? Забрави това което ти пречи, остави го да върви по пътя си"... Господи колко е страшна светлината, ако щастието е непознато усещане!... Но прекомерната светлина също ще изгори очите ти!

След това ми разказа за Самосътворения. Каза че това съм аз, че това е той, че аз и той сме едно. Не разбрах. Каза че всичко това е само в главата ми, че всъщност всичко е светлина, енергия и ако се насочи в обратна посока става мрак, но пак е енергия... Каза че всичко е в ненарушим баланс, може за момент, един миг или милион години едното да е има временно надмощие, но ще дойде Другото и ще възстанови баланса. Това е така защото всичко се слива в един единствен миг. Времето е циклично...

Каза още, че можем да застанем на пътя на светлината, но тя ще ни изгори и ще премине през нас, защото всичко е енергия и се подчинява на законите на Самосътворения. Можеш! Но душата ти ще стене, както стене въздухът, когато светкавицата свърже небето със земята.А ако не - ще те заобиколи и ти ще останеш изолиран и ще пропаднеш в Себе си като в черна дупка...

- Назови Го, назови Самосътворения!

- Назови Го ти! - каза соколът .

- Йехова!

- ... А аз ще кажа Шамбала.

- ... Дао.

- А аз ще кажа Тангра!

Името е символ – няма собствено значение, но все пак носи вибрация, а всичко е енергия в различни вибрации. Някои думи са по силни, други са направо магически. Йехова е богът на сляпата земя, Шамбала е небесното провидение, Дао е Пътят на живота, Тангра е всичко това. Нека бъде Тангра. Да бъде ТАНГРА!

След това ми раказа за бъдещето - първите земни кълнове ще се огънат под собствената си тежест, ще се задушат от собствения си боклук. Какво по-лесно след това за небесните хали да грабнат златната ябълка?.. Но и те паднаха. Те всъщност искаха не златната ябълка, а лозницата - плодовете на земята! Това ще стане защото е било... Трябва да стане - за да се пречисти Земята! Ако не стане ще умре! Животът й е във вашите ръце. Управлявайте го без да властвате над него!

Заплаках с кървави сълзи за така обичната ми земя, за всичко което трябваше тя да изтърпи! Изплаках всички сълзи, които бях отредил за другите. Не остана омраза, страх, завист, злоба; не останаха сълзи, но имаше Светлина!!! Тогава от безкрайното небе се спуснаха двойка орли и ме въздигнаха сред звездите. Почувствах се лек, като че ли бях звезда и като че ли светех. Давайте светлината си на земята - нека освети пътя и на някой друг Странник!

... Изгревът дойде. Звездите отдавна се скриха, а аз все се реех нагоре, нагоре - към слънцето. И то изгори тялото ми. За да се родя наново ... от Огъня. Спуснах се по един лъч и се гмурнах в планинско езеро, къпах се сред кристалните му води и чистотата им проникваше в мен. Бях все така лек, а лъчите на слънцето преминаваха през кристалното ми тяло и образуваха слънчеви зайчета! Излязох от водата и усетих топлината на земята. Сякаш краката ми потъваха чак до центъра й, сякаш се бях слял с Нея... Дълго вървях през гори и поля. Слях се с тях, слях се във Вечния кръговрат на Живота. И няма Смърт. Аз умирам за да живеят други. Аз ще живея в другите. Такава е съдбата на воините. Така е и в Природата – така е и при гадинките, щъкащи по земята. Навсякъде виждам любов и светлина.

Смърт няма!

...Край едно поточе на една поляна при мен дойдоха и седнаха двамата ми неродени сина. Те ми дадоха сабля и кон. Казаха че копието ще намеря по пътя си.

Сега вървя по пътя си, сега съм войн на Небесния огън-багатур, войн на Тангра-колобъръ! Макар и в началото по Пътя си ... Вървя. Не знам до къде ще ме отведе. На мен не е дадено да знам бъдещето. Засега. Просто следвам сърцето си. Не е важна целта, а Пътя по който ще стигнем до нея.

Орлите кражът над мен, соколът още е в гората при извора на Живота - такава е съдбата му: да проправя пътя на Светлината

....Някъде по Пътя ми се присъедини куче. Много дни изминаха и много мина покрай тях. Веднъж кучето се отклони (кривна) от пътеката и с втурна навътре в гората. Последвах го и го видях - лаеше срещу двамата гиганти в смъртната им схватка. Изтощени, на предела на силите си, те продължаваха Битката. Зачудих се: Как се бяха озовали тук? Защо с неистова страст Продължаваха да се търкалят в калта?

Исках да спра това безумие, за да не разсипват света и себе си. Не мога да убия единия или другия, трябва да ги помиря! И тогава изведнъж разбрах: Аз съм единият, а срещу мен е другия ми Аз. Аз съм Живота, баланса, Светлината, Щастието, а срещу мен е процес - борбата, нещастието, злобата дисбаланса и ... ние сме в Баланс! Дали да си тръгна, дали да се бия? Нито едното, нито другото! Слей се със тях, нека се уравновесят! Ще ги търся - те ще бягат, те ще ме гонят - аз няма да помръдна, те ще ми мислят злото - аз няма да го приема...

Слей се със злото, за да се роди вселенския баланс! Дай му свободата да избере: да приеме светлината и да еволюира в нея, или да умре в собствената си глъч .

Защото Те не са зли - просто още не са готови да бъдат добри! И ти ще имаш своя избор - да се присъединиш към злото, но ще устоиш ли? Здрава ли е саблята ти, бърз ли е конят ти? .... Няма значение кой по кой път ще поеме - Така се ражда Вселенскияг баланс, светлината, енергията, вибрацията, жън-ай и дум-ай раждат ум-ай. Полярноста, която е била родена от единството сега се връща към него. Костенурката захапва опашката си.

....................................................................

Дали Това е моето копие? Някога почувствах - сега Виждам и мога да покажа на други как да Почувстват. Ако са готови.

Такава е и Еволюцията. Човекът започва своята еволюция като животно - без да осъзнава своята същност („овен”). Продължава пътя си като животно - роб на своите нагони, страсти и агресивност („телец”). Разбира, че в него живеят две души, две енергии - земна и космическа или божествена („близнаци”). Спира, съзерцава и размишлява („рак”). Започва борба със животинска сила („лъв”). Борбата се увенчава с победа (крилатата „дева”). Тогава вече се постига равновесието между дух и материя („везни”). Започват да му се разкриват мистични тайни („скорпион”). Разбира, че всичко е движение и енергия („стрелец”). Добива мъдрост с рога на изобилието („козирог”). Осъзнава, че е част от космическият Дух и върху него се изсипва космическата енергия („водолей”). Добива съвършенсво, приема кръговрата, овладява енергиите и разбира безсмъртието и истината („риби”)...

Тук умирам... Не - тук се раждам...

Каква е разликата, какво е значението как ще го представя - сега съм!

Ще вървиш ли до мен?

Тази импресия публикувах в края на 2004 г. в стария форум на "Движение Воини на Тангра"След изрично поискано от мен и ПОЛУЧЕНО разрешение от Автора. Аз само редактирах дребните неточности - правопис, пунктоация, абзаци...

Той беше един от вас.
Вече не пише.

П.П. Изрових окончателната редакция на импресията - с акцентите, одобрени от автора. Предишното явно е било един от работните варианти. Моля за извинение. Бих искала да знам дали има разлика в усещането от прочита. Ако помните , де.


сряда, 12 септември 2007 г.

ПРОМЯНА В РЕГЛАМЕНТА

ПЪРВИ ИЗГОНЕН ОТТУК!

Както казва народа ни: всяко чудо за три дни.

Свободата на изказ и публикуване Е за всички, с изключение на Ангел Грънчаров от Ботевград. Достатъчно време му дадох да се изкаже, но освен лъжи и закани, а от тази сутрин и постнички псувни - нищо Умно и Идейно не написа.
Индивидът злоупотреби с гостоприемството ми и получава "ЧЕРВЕН КАРТОН" - Елтимире, ВЪН!

На изпроводяк му пиша само това: Ангеле, осра блога ми, но с това постигна само Моята цел: тотално се КОМПРОМЕТИРА.
***
Засега няма да трия нищо от коментарите му, нито ще ги скривам дори. Четете и Мислете.

П.П.1: Ха, сработи! Поздравления за създателите на "Шаблона" - "цедката" им спря бълвочите на Хистерика, заявил ми току-що некрофилските си наклонности - точно както снощи това стори клакьорчето му Мартин.
ДА ВИ СЕ ВРЪЩА!
Сряда, 2007, Септември 12 9:45
П.П.2: Мога, Ангеле! МОГА! Всичко мога - пукни се от яд! Нема повече да използуваш това пространство в нета за ТРИБУНА за простотиите си! Сряда, 2007, Септември 12 9:49
П.П. 3: Отново си в грешка, анонимни, известен вече на всички! Това тук не е сайт (като твоя бивш "Иван Иванич"), а "блог". Върви да сереш при Воините. Сряда, 2007, Септември 12 15:00
П.П. 4: Имената на провокаторите ти притрябвали, а? Ето ги: "Страх", "Параноя", "Комплекс за малоценност", "Егоцентризъм" .. и все в твоя дух, "плашещ се от Изобличение", "Воине" Грънчаров. Сряда, 2007, Септември 12 15:34